Постинг
20.08.2018 07:37 -
ГРАДУШКА
ГРАДУШКА
Небесни тъпани удариха с неистов ритъм
в мегдана на небето.
И облаци обезумели
замятаха развети тъмни тежки гриви,
задрусаха изчадовата ръченица
на своя буен нрав
и се посипа от зловещия им смях
събираната злоба в ледени зърна.
Със сила те заудряха по всичко
и заглушиха всичко с пукот стон и вопъл.
И след пороя по-добре
денят да мине със затворени очи,
за да не види повсеместната печална гледка…
Небесни тъпани удариха с неистов ритъм
в мегдана на небето.
И облаци обезумели
замятаха развети тъмни тежки гриви,
задрусаха изчадовата ръченица
на своя буен нрав
и се посипа от зловещия им смях
събираната злоба в ледени зърна.
Със сила те заудряха по всичко
и заглушиха всичко с пукот стон и вопъл.
И след пороя по-добре
денят да мине със затворени очи,
за да не види повсеместната печална гледка…
Вълнообразно
Снимки от любимия Балкан през май
НА ЧИЯ СТРАНА СТЕ, БРАТЯ БЪЛГАРИ?
РАДЕВ КЪДЕ СИ, ПРАВИТЕЛСТВОТО И НАРОДНОТ...
НА ЧИЯ СТРАНА СТЕ, БРАТЯ БЪЛГАРИ?
РАДЕВ КЪДЕ СИ, ПРАВИТЕЛСТВОТО И НАРОДНОТ...
Ах, гърмят на небето големите, тъмните тъпани,
равнините горят, и високо, и страшно над тях,
като крави в нощта, като крави от блясък окъпани,
идат облаци зли, и потъват просторите в прах.
И дълбоко звънят равнините, и пеят клисурите -
буйни сватби гърмят над злочестата черна земя.
Аз съм тъмен жених, моя майко, и пламват лазурите
като мрачен пожар, като кръв, като вик на смъртта.
Аз издигам ръка и ви каня със пъстрата бъклица,
мои братя без път, мои братя със черни гърди,
във неделя е тя - мойта сватба, - елате ми с мъката
и със страшната скръб на безкрайните стари земи.
Като крави в нощта, като крави от кърви окъпани,
над главите ни бдят, тъмни облаци бавно пълзят.
Ах, гърмете, земи, мои тъмни и огнени тъпани,
моя тъмна съдба, моя сватба и весела смърт!
Никола Фурнаджиев
цитирайравнините горят, и високо, и страшно над тях,
като крави в нощта, като крави от блясък окъпани,
идат облаци зли, и потъват просторите в прах.
И дълбоко звънят равнините, и пеят клисурите -
буйни сватби гърмят над злочестата черна земя.
Аз съм тъмен жених, моя майко, и пламват лазурите
като мрачен пожар, като кръв, като вик на смъртта.
Аз издигам ръка и ви каня със пъстрата бъклица,
мои братя без път, мои братя със черни гърди,
във неделя е тя - мойта сватба, - елате ми с мъката
и със страшната скръб на безкрайните стари земи.
Като крави в нощта, като крави от кърви окъпани,
над главите ни бдят, тъмни облаци бавно пълзят.
Ах, гърмете, земи, мои тъмни и огнени тъпани,
моя тъмна съдба, моя сватба и весела смърт!
Никола Фурнаджиев
Прекрасно е, - само първото /по всичко/, да се замени с /навсякъде/ например...
"Милост няма!
Ще стане пак беда голяма -
на завет всичко се прибира,
сърцето трепне, в страх премира,
че горе - дим и адски тътен.
Върхушка, прах... ей свода мътен
продран запалва се - и блясък -
и още - пак, - О Боже!... Трясък
оглася планини, полета -
земя трепери... Град! - парчета -
яйце и орех... Спри... Недей...
Труд кървав, Боже, пожалей!"
цитирай"Милост няма!
Ще стане пак беда голяма -
на завет всичко се прибира,
сърцето трепне, в страх премира,
че горе - дим и адски тътен.
Върхушка, прах... ей свода мътен
продран запалва се - и блясък -
и още - пак, - О Боже!... Трясък
оглася планини, полета -
земя трепери... Град! - парчета -
яйце и орех... Спри... Недей...
Труд кървав, Боже, пожалей!"
Търсене