Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.03.2017 19:04 - Изповед на една обичана жена
Автор: eli23 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 766 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
     Влюбена. През целия отминал живот. Почти. И не в слънцето, цветята и тем подобни оправдания и заместители. Влюбена с най-силните и отнасящи чувства. Отнасящи разума ти, егоизма ти, цялото ти същество. Не знам при другите как е, но животът ми показа, че чак така не е. Изисква се смелост, за да се впускаш постоянно във вълшебството на влюбването. Изисква се готовност да пренебрегваш себе си. Е нормално е малцина да са способни на това безумие да вярваш. Да вярваш в другия. Колцина вярват? А аз вярвах. Вярвах и обичах. И изглежда доста интелигентно съм го правила, защото разочарованията ми са били достатъчно малко, за да продължавам напред по същия път. Научих много за любовта. И знам много за нея. Знам също, че във вихъра на влюбеността самоконтролът е висш пилотаж. И никога не си сигурен. Впускаш се в неизвестното и живееш в неговия вихър. То в това баш е красивото и увличащото. Живееш там, вътре в света на самата красота и смисъл на тукашното си съществуване. Предполагам, че всеки познава това изживяване. Но като изживяване. А като начин на живот? Няма как! Нужно е да пренебрегнеш материалните сметки и зависимости, а си е страшно. Страшно от позицията на материалните ни обосновки. Иначе другото е по-страшно, но още не сме готови да го провидим и да проявим воля да го отхвърлим като житейска мярка.

    И все така. Спре ли връзката да ми дава енергиен заряд от красота и щастие, интересът към нея започва да се губи. И се изгубва. Носталгията по отминалото щастие не е по-силна от вярата в новото щастие. То е по-сигурно. Старото вече се е превърнало в нещо друго. И не е щастие. А новата любов го дава. С пълна сила. И все така. Някой ще рече: вярност! Вярност – да! Нужна е. Задължителна е. За щастието. Ако се разпиляваш настрани - и щастието се разпилява. И не е пълно. И не е щастие. Но верността след края не е вярност, а глупост. Не е нужна на никой. Най-вече на тебе самия. Краят отваря ново начало. Задържането в старите и отминали емоции е отказ от пътя на живота. Надеждите по отминалото щастие – също глупост и отказ от живота. Твоят живот.

    Придържането към щастието е бил моят собствен път. И съм го следвала. Щастието е достатъчно сериозен мотив. И не подвежда. Щастието ти сочи вярната посока. И не бъркаш пътя. Въпреки хорските предразсъдъци и лицемерен морал. Висш морал е да следваш собствения си път и собственото си щастие. Какво по-морално от това! И не ми обяснявайте, че е за сметка на нечие нещастие. Това са го измислили завистниците и страхливците. Вярното щастие не създава нещастие на никой. Ама на никой! Завистниците и страхливците сами си генерират своето нещастие. Само дето не желаят да носят отговорността за това и я прехвърлят върху другите, различните. Никой щастливец няма интерес да създава нечие нещастие. При условие, че е щастливец. Нещастието се създава от завист и страх. И от бездействие. Това не е характерно за щастливите. Щастието носи висше благородство и желае същото на всички около себе си. То се занимава със собствената си цялост и цели. Би ли било щастие, ако се занимаваше с нечие нещастие?

    Но да не губим идеята за влюбването. То зарежда със щастие. И когато не е спорадично, а начин на живот, зарядът се натрупва. Вярвайте ми! Всяко изживяно щастие преподрежда вътрешния ти свят. И колкото повече, толкова повече. Промените са необратими. Емоционалната ти конфигурация вече е друга. Перманентно различна. А влюбването е наркотик. Притегля те и те открива. Но с времето все по-рядко срещаш обект, който да е способен да внесе нещо ново и добро в твоята житейска подредба. Все по и все по-рядко. Мераклии дал Бог, но те не се досещат за твоите потребности. Те са си с техните. Но техните не са ти потребни на тебе.

    ...

    И така от няколко години опознавам красотата на живота без помощта на любовта към другия. Натрупала съм достатъчно любов за да обичам, за да мога да обичам. И обичам. Живея с любов и с вяра в доброто. Защото много добро съм поела в годините, затуй му вярвам. Съзирам красотата наоколо и я поемам. И зареждам батериите. А красотата е мощен генератор. И не, не е навсякъде. Човешката намеса не създава красотата, която може да създаде Великия творец. А и самата природа не я е разпределила равномерно. Та не ми разправяйте, че красотата е навсякъде. Има места с мощна концентрация и места, на които само въображението ти може да я види.

    Не ми обяснявайте също, че любовта е навсякъде. Тя е навсякъде само за хора с висок любовен заряд. А те колко са? За останалите това са само пожелателни приказки и глупави заблуди. Има места, където няма любов. Където е изчезнала или преобразувана. И не е там.

    Поне в този ни начин на живот, за да се заредим с красота и щастие пътя минава през любовта към другия. И когато осъзнаеш какво е тя, какво ти дава, как те променя, тогава чак си способен да я откриваш и извън връзката си с другия. И да зареждаш с красота и щастие. Защото само тогава си удовлетворен от живота си. Удовлетворен и благодарен. И само тогава нямаш потребност да търсиш гадното в живота. Защото гадното съществува, когато го търсим. Ако спрем да го търсим, то ще отмре. Но още е много рано. Не сме готови за това. Още.

    Затова пък можем да следваме собственото си щастие. Което е само наше и не е при някой друг. Не се заблуждавайте, че може да отнемете чуждо. Не! То,отнетото, вече не е щастие. Открийте си вашето и си го следвайте. Тогава е щастие. Вашето. 




Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: eli23
Категория: Други
Прочетен: 679218
Постинги: 334
Коментари: 334
Гласове: 2184
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031