Прочетен: 4453 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 14.05.2018 23:26
За ужас на своите европейски партньори, Тръмп извади САЩ от ядрената сделка с Иран. Направи го нагло и демонстративно без да се съобрази с европейските интереси. Нещо повече, по неприемлив спрямо съюзници начин, той директно заяви, че компаниите които не спазват санкциите срещу Иран, били те и европейски, ще попадат под американски санкции. Това е втора такава проява на грубо незачитане от страна на Тръмп на съюзническите интереси на Европа. Първата бе, когато САЩ, преди няколко месеца, наложиха еднолично, без съгласуване с ЕС, санкции на руски компании и заставиха европейците да се съобразят с това, въпреки интересите им, и под заплаха от американски санкции срещу тях. И ако първия път от Европа се чу само недоволно мърморене, то сега, някои "по-смели" европейски лидери като Меркел и Макрон, заговориха за нова, независима от САЩ, Европа.
Пукнатините между съюзниците ЕС и САЩ, се увеличават, но не това е подаръкът който ще получи Путин, това е само кутията му.
Не, че разрив в отношенията Европа - САЩ, няма да е достоен подарък за Русия, напротив би бил. Но до такъв безвъзвратен разрив няма да се стигне, това е просто поредното пропукване. Европа отново, за пореден път ще се наведе пред САЩ, загърбвайки собствените си интереси. Просто днешните европейски лидери са отгледани от САЩ, десетилетия американците дават тон в политиката на Европа. При Тръмп разликата е, че той свали кадифената икономическа ръкавица, тоест, САЩ вече не се интересуват от просперитета на Европа, заети са да спасяват себе си. Европа в разбирането на Тръмп, е длъжна да помогне на САЩ да се измъкнат от задаващия се икономически Апокалипсис, като при това поеме всички съпътстващи икономически и всякакви други негативи. Европа е длъжна, защото САЩ ѝ осигуряваше икономически просперитет и я пазеше от СССР десетилетия наред. А, ако махнем този сълзлив довод, то Европа е длъжна, защото ако не го направи следва война.
Затова сега европейските лидери гледат Тръмп като несправедливо наказан домашен любимец - скимтят, даже изръмжават предпазливо, а очите им пълни с носталгична тъга. Този европейски елит, заменил европейските хилядолетни ценности за американската чалга култура, не може да предложи алтернативно бъдеще на Европа. Това се отнася и до европейският бизнес, който без стратегическа визия за бъдещето, просто ще сравни загубите от излизането си от Иран, с тези, ако рече да остане там пряко волята на САЩ. Няма нужда дори да се смята, в Иран ще загубят няколко десетки милиарда, а от евентуална конфронтация със САЩ - трилион. Сметката е лесна но в нея липсва отчитане на бъдещите загуби и пропуснати ползи, защото това е само началото на американското спасяване. После ще следва замяната на петрола от Иран, за значително по-скъпия американски, замяната на руската газ със значително по-скъпата американска...
Но дори това, че кризата с Иран, вече повиши, и ще продължи да повишава, цената на нефта на световния пазар, не е подаръка за Путин, това е само панделката му.
Сега Путин чака домашният любимец на Тръмп да скрие зъбките си, да забрави обидата и да започне да върти опашка в указаната посока - санкции против Иран.
В резултат Иран ще трябва да възобнови опитите си за създаване на ядрено оръжие, единствено гарантиращо му шанс за оцеляване... или да покани Русия да го пази.
Възобновяване ядрената програма на Иран, не само че няма да се хареса на Израел, но ще предизвика неминуема военна реакция, при това подкрепена от САЩ и европейските им "партньори".
Та, Путин чака официално Иран да помоли Русия за помощ и се надява това да се случи преди Израел и САЩ да са атакували Иран, защото тогава ще стане много лошо, трудно и опасно.
Руска помощ за Иран, означава руски военни бази близо до Персийския залив, означава също постоянно руско присъствие в региона и контрол върху добива и търговията на нефт.
Но не само военната опасност ще тласне Иран към Русия, а и икономическата. Подновяване санкциите срещу страната означават край на икономическия просперитет. Иранският нефт ще е под забрана, чуждите инвестиции ще секнат, технологичното развитие ще се стопира. Само Русия може да помогне - Русия, Китай и Турция ще купуват ирански нефт, а чрез руските фирми (които и без това са под санкции) иранския нефт ще продължи да се продава полулегално и в други страни. От Русия и Китай ще постъпват технологии и инвестиции в Иран. Само два примера - френската "Тотал" и британската "ВР" в момента разработват нови находища на нефт в Иран и купуват петрол. След влизането на санкциите, те ще трябва да си идат и ще бъдат заменени веднага от руски и китайски фирми. "Еърбъс" има контракт с Иран за доставка на 100 самолета за около 30 млрд.$ "Боинг" също има договор за 100 самолета. Те си отиват от Иран, а 200 самолета ще пристигнат от Китай и Русия.
Ако Русия гарантира сигурността на Иран, естествено той няма да разработва ядрени оръжия, а това ще успокои Израел. Важен въпрос е - дали евреите ще имат нещо против, новия стопанин на Близкия изток да е Русия, а не САЩ? Руският бонус за Израел е това, че Русия може да убеди Иран да прекрати подкрепата си за "Хамаз" и да изтегли иранските проксита от Сирия, нещо което американците не могат да направят. Американците се опитват да компенсират по друг начин - с признаването на Ерусалим за столица на Израел и преместване на посолството си там. Днес евреите с голям ентусиазъм приемат щедростта на Тръмп (впрочем проявена също в противоречие с европейските "съюзници"). Тръмп, котка Израел, да не се изкуши от руски предложения зад гърбът му... но дали евреите ще му останат верни е друг въпрос. Не лесен въпрос, като се има предвид, че подобна "вярност" може да ги доведе до пряк сблъсък с Русия в един момент.
Дебело трябва да се подчертае, че Иран, без крайната принуда която му налага Тръмп анулирайки сделката, никога не би се отказал от част от суверенитета си в полза на Русия, или която и да е друга страна. То и така не е сигурно, че ще го направи. Не случайно до сега, въпреки, че действа като съюзник на Русия в Сирия, Иран не дава на руснаците бази на своя територия.
Ето до такъв подарък за Русия може да доведе политиката на Тръмп спрямо Иран. Разбира се, това е само една от възможностите, има и други, някои от тях са смъртоносно опасни за региона, за Европа и дори за света.
Голям конфликт в Залива е феноменално из...
Иран и мястото му на картата
Има две концепции, в едната всички държави са потенциални врагове, във втората са сътрудници. В епохата на ядреното оръжие, коя е за предпочитане?
Ние сме изключителни и всички останали трябва да правят каквото им кажем, или всички имат както и ние своите интереси, нека ги зачитаме и работим за сътрудничество и решаване на общите проблеми. Кое ще изберем?
Тръмп с идването си на власт оттегли и трансатлантическия търговски договор, който явно беше по-изгоден за европейските държави, отколкото за САЩ. Естествено евролидерите бяха неподготвени за подобно нещо. Плюс това главен търговски опонент в политиката на президента на САЩ е Китай.
А Китай, от своя страна, представи проекта за Новия път на коприната към Европа. Та, по всичко личи, че ЕС се лакатушка между интересите на две икономически свръхсили, и два огромни военнопромишлени комплекса.
Днес разривът между ЕС и САЩ, е естествено слледствие от провала на американския глобален проект. Той се провали, сега трябва да се плати цената, тя е висока и САЩ искат основната й тежест да се поеме от ЕС.
Въпросът пред Европа е, дали добре осъзнава това и дали има стратегия да го избегне. А отговорът е - не.