Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.12.2019 13:42 - Добър съм, защото съм комунист
Автор: komunisticheski Категория: Политика   
Прочетен: 1635 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 10.12.2019 13:56

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Адалберт Антонов (Малчика): Добър съм, защото съм комунист image

Роден на 10 декември 1909 година в село Лъджене, Свищовско, в семейство на бедни селяни. След завършване на гимназия следва ветеринарна медицина в София. Влиза в редовете на БОНСС и РМС и взема дейно участие в студентските борби. През 1939 година вече е секретар на окръжния комитет в София и член на ЦК на РМС. Става организатор на съпротивата срещу българските власти заради подкрепата на хитлеристка Германия. Следен и многократно арестуван от полицията. Носи нелегалното име Малчика. Осъден задочно на смърт по ЗЗД, разкрит и заловен в края на ноември 1942 г. Военната полиция го инквизира, но той не казва нито дума.  Един от разпитващите го полицаи казва: «Ако една трета от комунистите са като него, нищо не ще можем да разкрием».  Разстрелват го на 4 декември 1942 година на Гарнизонното стрелбище.

 

Веднъж старата работничка баба Мария, от текстилната фабрика «Люлин», запитала Малчика, който тогава работел там, защо е станал комунист, като е толкова добър, а той й отговорил: «Добър съм, бабо, защото съм комунист!»

«Помня го като един прекрасен човек, който съчетаваше у себе си толкова положителни качества. По времето, когато се познавах с него, той беше се посветил изцяло на партията, на делото на народа, на революцията. Като секретар на ЦК на РМС, той проявяваше изключително твърда воля, последователност и увереност в неравната борба. Малчика проявяваше изключителен героизъм, и то не в открита борба в партизански престрелки —героизмът и хладнокръвието му намираха място за проявление в конспирацията, атмосферата на неизвестността на днешната вечер и утрешния ден, в търпеливото ръководене и изпълняване на нелегални поръчения.

Спомням си един случай, който ярко илюстрира неговата желязна воля и мъжествения му характер. Научавам, че е издадена смъртна присъда на наш другар. При среща с Малчика на улицата аз му съобщих за присъдата. Той ме изслуша спокойно и продължи разговора за други неща. Тогава още не знаех истинското му име и по-късно разбрах от другарите, че смъртната присъда се отнасяла за него!

На очната ставка в Дирекцията на полицията едва го познах — целият беше посинял, пребит и едва се държеше на краката си. Подкрепяха го от двете страни, за да не падне. Той отрече да ме познава, както беше сторил това и за всички други другари, и не даде никакви показания, макар че полицията разполагаше със сведения за дейността и ролята му в антифашистката борба.

Малчика притежаваше голямата дарба лесно да печели и предразполага хората към себе си. Беше внимателен, говореше хубаво, просто, на достъпен език за млади и възрастни, образовани и неуки хора. Често след нелегални срещи, на които по принцип присъстващите малко знаеха един за друг някакви подробности, са ме питали: «Кой беше този даровит човек? Сигурно ще е някой много голям»?

Вниманието му към хората не беше самоцелно. То бе свързано с постоянната грижа за тях, за безопасността им, за здравето и положението им. А като секретар на ЦК на РМС, той имаше толкова много задачи — да се вдига младежта на бойна нога, да се снабдяват групите и отредите с оръжие, да се подготвят кадри, да се разширяват нелегалните връзки. В такава напрегната обстановка той успяваше да вникне в най-големи подробности при провеждане на всяка акция.

А самият той рискуваше много. Спомням си, че дори му бяха направени забележки за крайното безстрашие от другари от партията. Останал съм с впечатление, че неговата смелост се съчетаваше с една особена интуиция и от голямото му доверие към хората, които участваха в борбата. Веднъж Малчика се яви на среща с човек, който преди това беше арестуван и освободен от полицията. Ние не знаехме още какво е било държанието на арестувания и дали не сме изправени пред провокация. Малчика не се излъга. Нашият другар беше се държал достойно.

Неговата съкровена мечта беше да се занимава с любимата си наука — микробиология, но не доживя деня, когато можеше да облече бялата престилка и да се пресели в светлите лаборатории.»

 

Спомен на инж. Александър Димитров




Гласувай:
5


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: komunisticheski
Категория: Политика
Прочетен: 676071
Постинги: 157
Коментари: 266
Гласове: 347
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031