Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.05.2021 16:33 - ЗА МОЯТА ТВОРЧЕСКА И НАУЧНА ДЕЙНОСТ
Автор: ivankakirova Категория: Други   
Прочетен: 902 Коментари: 1 Гласове:
4

Последна промяна: 06.05.2021 17:04

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  ЗА МОЯТАТВОРЧЕСКА И НАУЧНА  ДЕЙНОСТ                                 
  „Думите отлитат, написаното остава”                                                         
  Латинска сентенция                                                
Още от десет-дванадесет годишна обичах да пиша. По това време децата си правеха албум – „споменик” – дневник, в който имаше рисунки,  стихчета и пожелания свои, и от приятели.                                                 
  Вече в гимназията си водех редовно дневник Това продължи цял живот с малки прекъсвания. Цели кашони с тетрадки съм  изписала.                                                     Обичах да пътувам, да разглеждам нови места и в България и в различни страни на света. В дневниците си описвах не само забележителностите, които ми харесваха, но и чувствата на възторг, вълнение и вдъхновение, които са ме обхващали при моите преживявания тогава. Това беше основата за написване на книгата ми – „Импресии-пътеписи” за различни места, градове и държави, където съм била и които са  ме вълнували и оставили трайни спомени. И сега тези богатства в душата ми от  прекрасни  природни места  и сътворени от човешка ръка произведения на изкуството в музеи, старинни постройки и градове, ме изпълват с тиха радост в часове  на самота и униние.                                                                             
  Много обичах да чета книги. В гимназията бях се запознала с класическата литература. Бях отлична  ученичка по предметите: български език и литература и психология. По тези предмети учителите ми възлагаха  да напиша есета и ги четях пред класа.                                                                                                               
Словото за мен е вълшебство, то изразява моите чувства и вълнения. Освен да разказвам устно, имам желание и да напиша това, което  мисля и чувствам. Опитвах да пиша стихове. Но не ми се отдава. Обичам да пиша в проза и мисля, че се получава добре. Пиша с жар и вдъхновение. Тогава изникват спомени,  образи, ярки случки  и преживявания в картини. Имам памет за тези спомени и като ги разказвам и като ги пиша.                                   
Така написах и издадох мемоарният роман  „Живях в Коми – от сумрака на мрака до светлината на духа”. Моят живот в Коми като лекар, заедно със семейството ми, беше труден, с много отговорности, изпълнен с изпитания и опасности, но и много щастлив в дивата тайга на Далечния север.  Сега се отпечатват отделни разкази от живота ми в Коми във вестник „Минаха години”. Непрекъснато ми се обаждат почитатели, пишат ми писма – тези разкази събудиха голям интерес.                                                                            Като дете мечтаех да стана артистка, оперна певица и даже две години изучавах оперно пеене. Но моето призвание и карма е  - да съм лекар.                                                    
Освен с  лечебна работа се занимавах и с научна и преподавателска дейност. Написала съм,  отпечатала и изнесла на конгреси и конференции  106 научни труда.                                                                                                 
  Има няколко направления, в които имам приноси в научната и преподавателска дейност.                                               
Първо.  Направих дисертация „Рехабилитация на коксартрозата”. В курорта Сапарева баня четири години подред извършвах рехабилитация на група болни с коксартроза . Получих много добри резултати при болните и практически приноси за метода на рехабилитация при тях със значително възстановяване и оздравяване при тях.                Второ. В нашата специалност физиотерапия, курортология и рехабилитация разработих нови методи на лечение, преподавах и написах учебници, ръководства по естествени, безлекарствени методи на природолечение. Ръководех курсове за лекари и рехаблитатори в тази област.                                                                                  
Много години писах в различни списания и вестници стотици научно-популярни статии за природосъобразен живот и природолечение.                                        Написах книгата „1001 въпроса и отговора по природосъобразен живот”. През 1988 година тя беше  книгата заела второ място по популярност в България, с тираж 106,000. Има я в много домашни библиотеки и хората практикуват методите описани там.                                                                                                                                      Написах книгите „Природата велика лечителка”, „Лечителят природа”, „Природосъобразен живот” .                                                                   
  В нашето семейство природосъобразния живот и природно лечение се прилагаха успешно. Още от дете съм лекувана от родителите ми по методите на големите природолечители Петър Димков и Луи Куне.                                                                                                                                  
Затова след завършване на медицина избрах специалността физиотерапия  /природолечение/.   Четири години живях във Варшава и работех в голямата градска болница в Биелани като лекар в отделение по физиотерапия и рехаблитация. Тогава взех тази специалност.                                                                               Когато се завърнах в София започнах работа като заведущ медицински отдел на всички санаториуми и почивни домове в курортите в България към Управление почивни домове и санаториум при Профсъюзите. Това беше изключително отговорна работа. Но така опознах балнеологичнитлиматични ресурси на курортите в България.                    След това постъпих на работа в Катедрата по физиотерапия и рехалбилитация  към Медицинска академия.                                                                                                                     
Бях привърженик на природолечителя Петър Димков. Ние  с него се познавахме. Присъствала съм на неговите  прегледи и съставяне на лечебните планове при болните. Снимахме с Димков документални филми за природни методи на лечение. Имаше проект да се отвори Център по природолечение към Военна болница, където да работим заедно с Петър Димков. Тогава при социалистическия режим, тази идея не се осъществи тъй като на Димков не се даваше разрешително за ра
бота.                                                                                                                    
Но методите на природолечение  бяха въведени от мен в  нашата специалност „Физиотерапия, курортология и рехабилитация”, а също написването на учебници и ръководства на тази част в основните раздели на специалността  за лекари и студенти. Написах „Ръководство по физиопрофилактика”. Научната разработка, внедряването, обученето и популяризирането на методите на природолечение  и природосъобразен живот  беше основната част на моята работа.                                      
Трето.  За първи път у нас въведох източните методи на масаж и акупресурата. Написах учебници и ръководства и книгата „Самомасаж” с голям успех и популярност. Въведох тази специалност  както в обучението на лекари и студенти, така и като специалност за рехабилитатори и масажисти в медицинските училища.                                                                           
С много научни и научно-популярни учебници, ръковоства и книги тези методи се прилагат като природни, безлекарствени и базвредни методи на лечение – акупресура, източни масажи и класически масаж. Написала съм: „Ръководство по акупресура”, „Как да си помогнем с акупресура”, „Акупресура” , „Наръчник по акупресура”, „Ръковоство по масаж”, и др. „Самомасаж” е многократно издавана книга с голям интерес .                                                                                                       Четвърто. Духовната наука Антропософия  -„Мъдрост за човека” е много необходима на днешния човек, за да разбере  и научи за духовния свят чрез логично мислене, без да има духовни сетива. Така човек може да изгради  своят мироглед с цялостно познание за проникващите се един в друг два свята - духовен и материален. Но у нас много малко се знае за тази наука – само от ограничен кръг  хора. Има преведени  книги на български език  от създателя на аантропософията, големият предводител на човечеството – д-р Рудолф Щайнер. Но малко хора знаят за тях.                                                                                                            Когато навлязох в изучаването на духовната наука антропософия, възприех като мой дълг, моя кауза, да дам гласност, духовното познание да стигне до повече хора. Това стана възможно след падане на комунистическия режим на 10 ноември 1989 година. Защото преди това антропософията, като духовна наука  беше забранена.                                                                                     Най-напред изнесох 10-12 антропософски лекции в градската библиотека. Те бяха много посетени, особено от студенти и млади хора и имаше голям интерес към тях.                                                                                     По-късно написах книгата „Духовните тела в теб”. След това  добавих голям раздел за духовното устройство и духовните тела  на човека в книгата „Природосъобразен живот – 1001 въпроса и отговора”.                                                                                         Написала съм деветнадесет книги                                               
  От четири годни в рубриката „Духовно и душевно здраве” на вестник „Минаха години” /тираж 150,000! / съм написала стотици статии за духовната наука.         Те възбудиха огромен интерес в много хора, които редовно четат тази поредица. Читатели непрекъснато ми пишат писма, обаждат ми се по телефона и казват, че това познание много  им помага в практическия живот. В тези статии разглеждах:                                                                   - Здравословен душевен живот.
                                 - За духовно здраве. 
                                 - Каква е ползата от духовното познание.

                          
  -Какво представлява духовната наука антропософи
                                  - Живият Христос  - главно направление в духовната наука.                                                                                                  
  - Устройство и функция на физическо, жизнено /етерно/, душевно /астрално/, Духовно /Азово/ тела в човека.                                                                                                     - Карма /съдба/ и прераждане.                                                                   
- Живота на душата и Духът след смърт.                                             
- Живата връзка – между живите и мъртвите.                           
  - Как  починалите помагат на живите любими хора.                                                                                                                            - Лечебната сила на Духа.                                                                         
  Пето.  Духът на българския народ.                                                     
В поредица на вестник „Минаха години” написах много статии за Духът на българския народ. В тях проследих цялата българска история        на българския народ воден от  Народностния дух – Архангелът на нашия народ. В тях проследих историята на народа ни от създаването му в Азия, преселението и основаването на българската народност в днешната ни земя. Разказах за нашата история от гледна точка на Духът на народ /Българския Архангел/, който вдъхновява,   насочва нашия  народ .                                                                                                           
  Българският народ е имал възходи и падения, но винаги се е изправял  воден от Духа на българския народ.                                                                                                                         Въз  основа на огромна историческа литература написах за малко известни факти – например за международното значение  и разпространение на учението на богомилите, за учението на Петър Дънов, за философията на орфизма и др.                                                                                                            
Съдбата на българския народ е изпълнена с много превратности и вековни робства – византийско и турско. Но Духът на българския народ е мощен, издръжлив, търпелив и винаги възкръсва като феникс от пепелта. Никога не загубва своята идентичност, език, култура, вяра, даже е заплащал с живота си за запазването им.                                              Затова всеки българин, независимо дали живее в България или в чужбина има духът, принадлежността към своя народ,  достойнството, че е българин.                                                                                                    
Писах за създаването на българската народност от прабългари, траки и славяни и вливането на културата и обичаите на всеки един от тях. За древната култура на прабългарите, за създаването на българската държава на Балканте.                            България е най-старата държава   създадена на Балканите – в 681 година.                                                                   
  България е дала много нещо на света: българската писменост, разпространението на първичното, автентично християнство от богомилите, които са създали общности в цяла Европа, Учението на Беинса Дуно  /Петър Дънов/ за създаване на всемирното Бяло братство, разпространено по целия свят.                                                                        Хората днес, в нашата материалистична епоха, особено при пандемията от  Ко-вит 19, когато са покосени хиляди хора, имат нужда от духовно познание за духовната си същност, за живота на душите след смъртта и връзката с тях, за законите на Карма /съдба/ и прераждане.                                                             
  Защото атеизъм или само християнска вяра, без истинско познание за Христос, чиято искра  е във всяко човешко сърце, човек губи опора, той е смазан от действителността. Ако личността вярва само в единствен живот на Земята,  и няма познание да вечното съществуване на своя Дух и душа – той губи почва под краката си.                                                                                             
Затова сега това е моя кауза  - да разпространявам духовното познание на  духовната наука антропософия – Човекознание, да съм полезна на хората като лекар и артропософ.                                                                                                                               Иванка Кирова                                                 



Гласувай:
4



1. alhimik1 - Здравейте! Чета Ви и във вестник "Минаха години" особено интересни спомени за работата Ви вКоми
06.05.2021 17:25
Достойно ест, уважаема госпожа Кирова! Бъдете здрава и дълголетна! Бог е добър!

Никола Анков, от брега...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ivankakirova
Категория: Други
Прочетен: 895391
Постинги: 849
Коментари: 119
Гласове: 621
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031