В литературата, историята, живописта редом с владетелите често се среща и фигурата на шута. Кои са били те, какви са били техните функции. Защо са били толкова близко до владетелите и понякога са влияели при вземането на важни, дори съдбоносни решения. От различните източници става ясно,че те - шутовете се появили в обкръжението на владетеля в определен исторически момент. В древните общества присъствието на шутовете било епизодично. Едва през християнската епоха и особено през средновековието все по-често започнала да се среща противоречивата и сложна фигура на кралския шут или неговия аналог (Палячо, Клоун, Буфон, Юродивия, Полишинел, Петрушка, Арлекин).
Шутът предизвиквал у хората възхищение, ужас, почтителност, и заедно с това почти интимно чувство на близост, тъй като със своите трикове той отведнъж свалял напрежението. Шутът сякаш изравнявал умния и глупавия, преуспелия и нещастника, бедния и богатия, въвличайки всички в животворния изначален хаос...В средновековна Европа шутовете изпълнявали важна роля за привилегированата класа. Поради липсата на свобода на словото високопоставените не можели открито да критикуват краля, а кралят не винаги можел да си позволи да критикува особено влиятелните аристократи. Заради тях това го правели шутовете. И то често в завоалирана форма. Ако шутът преминавал границата на позволеното, то наказвали него, а не аристократите.
Чрез изпълненията на шутовете представителите на привилегирования елит се уведомявали един друг, а също и краля за своите претенции, жалби, критика или особено рисковани предложения и идеи. Шутът се е считал за своеобразен символичен близнак на владетеля. Шутовете били хора с големи артистични дарби - трябвало да умеят да музицират, да жонглират, да бъдат добри актьори. Едва с настъпването на епохата на Реформацията и Просвещението тази традиция прекъснала. В историята на много страни останали имената на най-известните придворни шутове, в живописта - техните портрети, в литературата - произведения, посветени на тях и многобройни анекдоти...
ШУТЪТ ШИКО
1540-1591
Истинското му име било – Жан-Антоан д’Анжлер. Произхождал от аристократично семейство.
Шико бил необикновен шут. В цялата история на Франция нямало друг от неговия ранг, който носел шпага. Шутът се ползвал с неограничена свобода в двора на последния Валоа. Било му позволено абсолютно всичко.Можел да легне да спи насред залата за аудиенции или пред всички да нарече краля глупак. Можел да седи на кралския трон, да говори от името на краля. Шутът не бил длъжен през цялото верме да ходи с шутовско облекло - костюм с ярки цветове и причудливи обувки и шапки със звънци. Тук Шико бил изключение. Обличал се просто, но с вкус, вкус на аристократ! Основната му задача била да весели и развлича краля.
Шико прекрасно се справял с това. Той имал невероятно чувство за хумор.
От неговите луди щуротии, кралят понякога едва не умирал от смях. Кралят много го обичал.
Той доверявал на своя шут и неща от държавна важност и често искал съвет от него.
Почти през цялото време двамата били неразделни.Винаги ЗАЕДНО. Шико пазел Анри III Валоа, както майката пази детето си. Той притежавал всички качества на човек, служещ в кралския двор - лицемерие, изкуствена усмивка, гримаси, лукава ирония, сарказъм и притворство.Бил остроумен, весел, пълен с пламък и енергия.Излъчвал светлина и положителни емоции.
Намирал общ език с всеки. Даже с най-големите врагове на краля. Практически той знаел всичко, което става в кралството и извън пределите му. Той предвиждал всичко няколко хода напред. Фактически Шико бил кралят на Франция. В Шико била въплътена мъдростта на кралството!
През 1591 година придворният шут Шико станал жертва на покушение при обсадата на Руан в северна Франция, в рамките на тайнствена интрига, организирана от Католическата Лига.
Шутът Балакирев
1699-1763
Бил придворен шут на руския цар Петър I.Произхождал от старинен дворянски род.През 1715 бил изпратен в Преображенския полк, където му предстояло да се обучи на инженерно изкуство. Впоследствие (около 1719) бил взет на работа в двореца при Екатерина I. Възползвайки се от обстоятелствата, успял да стане полезен на различни придворни. След тригодишо изгнание в Рогервик бил върнат отново в столицата и скоро започнал да изпълнява ролята на официален шут при двора. Императрицата
зачислила Балакирев на щат «глупак», в чиито задължения влизало да разсейва скучаещата императрица. Шутовете понякога получавали значителни подаръци,
но същевременно към тях се отнасяли жестоко.
През 1740 Балакирев измолил разрешение от императрицата за пътуване до своите земи, а след нейната смърт повече не се върнал в двора.
Трибуле бил придвоен шут на френските крале Людовик XII и Франциск I, който изпитвал към него огромна симпатия.Трибуле можел безнаказано да обижда знатните, защото кралят наредил, ако някой го обиди да бъде сурово наказан.
И все пак заради пиперливите си шеги той доживял само до 30 години, но затова пък какви години.
Ян Лакоста
1665-1740
Ян Лакоста (Пьотр Дорофеевич) бил един от най-известните придворни шутове в историята. Роден в Португалия в маранско семейство, Лакоста бил доведен в Русия от Хамбург, след като Петър Велики го харесал по време на обиколката си в Европа като "венецианския търговец".
Лакоста бил умен и интелигентен, добре образован. Владееп няколко европейски езика, като отлично познавал Библията. Странната му и нестандартна фигура, и способността му да води беседи по библейски теми му отредили през 1714 г. високата позиция на придворен шут на първия руски император Петър I. През 1717 г. приел православието с името Пьотр Дорофеевич.
За усърдната си шутовска дейност, получил от Петър титлата "Крал на самоедите", а като допълнително премиране през 1717 г. станал собственик на един безлюден остров във Финския залив.
През 1723 г. бил заточен в сибирското село Воскресенское за връзки с осъдения на смърт вицеканцлер Шафирович, но при управлението на императрица Анна Ивановна бил възстановен на старата си длъжност.
Пьотр Дорофеевич е главен герой в много анекдоти от онова време.
Придворните шутове на всички времена и народи били събрани в книгата на Беатрис Ото
«Глупаците. Онези, които ги слушат дори кралете».
Изучавайки историята на придворните шутове, Беатрис Ото открила, че шутове при владетелските дворове имало не само през Средновековието и Ренесанса.
Със своя занаят – да говорят на властимащите истината – те се занимавали и при султаните и падишаха. Правели същото и по време на римските императори. Подвизавали се и в Поднебесната империя. Вмъквали се с опасни откровения в душите на африканските вождове.Придворни шутове имало дори в дворовете на владетелите от доколумбова Америка.
Приближава катастрофата и връщане към Ср...
СЕКСЪТ В ДРЕВНОСТТА И АНТИЧНОСТТА (част...