Постинг
05.04.2021 17:35 -
Като на война
Тази прах пада навсякъде. Покрива всяка вещ. Кристалната ваза. Скъпия чаен сервиз. Фруктиерата за плодове. Във всяко ъгълче се е завряла. Покрила е мебелите. Нанесла се е между страниците на книгите. Парчето кадифен плат опипва всяка гладка повърхност. Попива в себе си микрочастиците. На всеки квадратен милиметър са се настанили милиони микроби. Живеят си така , докато не ги изместят от местата им. Специалната почистваща материя ги избутва от пиедестала и ги понася към мивката. Силната струя вода ги отнася. Предметите са доволни. Чувстват се като нови. Нали бяха подарък за младото семейство. Книгите, преподредени и грижливо избърсани, заемат местата по рафтовете. Готови да разказват историите, които съхраняват в себе си. Тайно се надяват, че ще привлекат вниманието на някой читател, кадърен сценарист и режисьор, който ще ги превърне в невероятна театрална постановка и любим телевизионен сериал. Мечтаят си, но засега за тях се грижи само прилежната домакиня, като развява вярната почистваща кърпа. Двете можеха да се поздравят. И в тази война с мръсотията днес бяха победителки.
... Литургията сякаш бързо приключи. Траурната агенция, със странното название ,,Приятен отдих,, , се справяше отлично със задачите. В подобен ден близките не могат да разберат всъщност какво се е случило наистина. Нещо безвъзвратно, нещо непроменимо. После го осъзнават. Преглъщайки болката и сълзите. Връчиха й специална ваза. Съхраняваща праха му. Оставаше й само да го разпилее ... Взе си билет. За круиз. От високата палуба изсипа съдържанието. Вятърът поде белите частици. Повъртя ги из въздуха. После ги запрати. Някои попаднаха във водите на океана, а други се посипаха на долната палуба. Бдителна камериерка веднага взе мерки и грижливо избърса следите. Беше доволна от себе си. Не допускаше никаква прах да полепва по пода. Чувстваше се като на война. В която винаги побеждаваше.
... Литургията сякаш бързо приключи. Траурната агенция, със странното название ,,Приятен отдих,, , се справяше отлично със задачите. В подобен ден близките не могат да разберат всъщност какво се е случило наистина. Нещо безвъзвратно, нещо непроменимо. После го осъзнават. Преглъщайки болката и сълзите. Връчиха й специална ваза. Съхраняваща праха му. Оставаше й само да го разпилее ... Взе си билет. За круиз. От високата палуба изсипа съдържанието. Вятърът поде белите частици. Повъртя ги из въздуха. После ги запрати. Някои попаднаха във водите на океана, а други се посипаха на долната палуба. Бдителна камериерка веднага взе мерки и грижливо избърса следите. Беше доволна от себе си. Не допускаше никаква прах да полепва по пода. Чувстваше се като на война. В която винаги побеждаваше.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 18500
Блогрол