2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Прочетен: 5973 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 01.11.2022 08:23
Ако не знаете пустиняк е дума от северозападна България и означава „груб и наивен добряк, готов да те завре там, къде най-малко можеш си представиш и в следващия момент, да ти подаде безрезервно ръка“, може и идиот и глупак, който върши простотии да е. Така се случват нещата, че скоро няма да има други освен пустиняци в нашата родна стряха!
Тръгнахме на разходка със сина ми, ей така безцелно, аз от мъка и нерви, а той с мен, защото не искаше да го пращам при баща му. Вървяхме първо по улицата, а после се завряхме в гората.Разговаряхме за това защо не иска да ходи при баща си и аз стигнах до извода, че ако му викам и при мен няма да иска да ходи, но явно не беше така и на мен ми се беше случвало да му викам, но все още искаше да се разхожда с мен. В тая гора сме се разхождали не веднъж, но този път и двамата бяхме кахърни и се оплаквахме един на друг, аз за моето си, той за неговото. Аз гледах да не го товаря нали е дете, та повече го слушах, и само си въздишах за моите си кахъри. Той се оплакваше и споделяше защо не иска да ходи при баща си. Не мога да го карам на сила си мислех и вървяхме към гората. Минахме покрай авто-моргата, строежа и после покрай съборените къщи. През моста над рекичката и покрай няколко стопани с кучета. После тръгнахме по пътечката покрай полето, където бяха останали само голи трънаци вече. Минахме покрай жената с козите, която и друг път сме виждали. Тя си говореше с една бяла, коза която аз разбирачката помислих за козел. Поисках от сина ми да ме щракне с дърветата и козичките като фон. Отзад във всякакви есенни разцветки се перчеха дърветата на гората и аз не устоях на тази позлатена природа. Някъде там се мъдреха и двете къщички на хълма, които придаваха някакъв колорит на обстановката. За тях щях да разбера от жената с козите малко по-късно. Той ми щракна портретно с телефона и тръгнахме по другото мостче над другата рекичка. Не вървяхме дълго, пък и се свечеряваше и решихме да се връщаме. Отново минахме покрай стопани с кучета. Обратно по мостчето и пак през полето, където имаше две пътечки, които се сливат в една на излизане от местността. На едната ние, а на другата семейство, което разговаряше на френски. Мъж с пръчка, жена с руса коса на черта и две русоляви деца момче и момиче на около шест седем години. Жената спря до пастирката, а децата започнаха да галят козела по главата. Синът ми и той пожела да погали козела, както си мислех че е козел и му викам:
-
То това е козел.- и изведнъж видях вимето и се засрамих и пред русата жена, която си беше българка и пред сина ми, та и пред бабата, която пасеше козичките. - коза е, чак сега видях вимето – поправих се.
Семейството отмина по пътя си, като жената клатеше глава, а ние останахме да разговаряме с пастирката.
-
Яла, яла, яла - викаше жената на козичките – ох, че я вече не мога да викам, уморих се тая година.
-
Да повикам аз - предложи синът ми и завика – Яла, яла, яла - като нея.
-
По добре иди та ги докарай, че не ми се оди натам. - каза жената. - Те трябва да ги напасем, че после като ги вкарам вътре какво ще ядат. Един човек ми обеща сено още миналия месец, а още не ми е докарал.
Синът ми тръгна през храстите и ги заобиколи от другата страна, а аз след него да не вземат нещо да му направят и двамата подгонихме козичките към бабата. Едната обаче само ни гледаше предизвикателно и не помръдваше. Лека полека ги поприближихме до жената и тя се усмихна доволна. После взе да ми разказва:
-
То много трудно ми е вече, с тия крака, па и с очите нещо не съм добре.
-
Къде живеете? - я попитах
-
Па отгоре у къщата, ама нещем да минават оттаму че едни цигани едно време зарад мутрите ни взеха имота, та и ни бият, та разправии та съдилища и минавам ей от тук през имота на една моя приятелка съседка да заобиколим, че да не ме бият и да не насъскат кучетата.
-
Много неприятно! - казах аз и се почувствах като в предаването "Ничия земя“ - какво се е случило?
-
Ето, аз живеех в тази къща горе на хълма от шестнадесет годишна, когато дойдох от Лесидрен и се омъжих тук. След развода с първия си съпруг останах сама със сина си и се появиха мутри, които поискаха да купят едната част от имота. Аз им продадох триста квадрата, но те ме биха и ме накараха да подпиша документ за 410 квадрата. Аз ги излъгах, че нямам друг натурален акт за земята, но имах.Подписах някакъв документ и те направиха скица в кадастъра за 410 квадрата.След развода с втория ми съпруг, започнаха мъките. Изгониха ме от къщата и сега с дъщеря ми от втория ми брак спим в пристройката, която беше кафе и склад за фураж заедно с козичките. От мутрите къщата купи един циганин, който ме би, а циганката му известна в едно предаване от телевизията би дъщеря ми и я удря по главата. За това сега заобикалям от другия край. Цял живот съм работила към съюза на артистите в България, правех шевици на костюмите, но дойде време, когато за театър нямаше пари и ни изгониха, за това преди пенсионирането работех известно време като касиер към топлофикация. Цял живот си виках, че като се пенсионирам ще си живея, а сега виж ме с тая малка пенсия, гледам козите опърпана и цял живот тегля каиша. В тази държава няма живот за нас. Ето дъщеря ми с висше образование, мениджмънт и строителен техникум, заради пандемията няма работа.Синът ми е в чужбина и не може да ни помогне.
-
Ти как се казваш?
-
Райна, Райна се казвам.
-
Аз съм Десислава, приятно ви е!
-
На мен също чадо! Ето преди ми трепереха ръцете и ползвах едно лекарство на билкова основа Колдекс и много ми помогна, а сега не го внасят и е изчезнало от всякъде, защо става така?
-
Не знам, имам чувството, че никой не иска да сме здрави. - казах аз повече на себе си- Имам една жена, на чието дете това лекарство също може би щеше да помогне. Ще го потърся и аз в нета. Ако го намеря ще ти взема от него.
-
Добре чедо, ще се радвам. Ето сега да се прибирам, ама вече недовиждам откак циганино насъска кучетата си срещу козите и то почна да ги дави, а аз да ги защитя и нещо ми замрежи погледо. Сега отведнъж виждам замъглено.
-
То и дядо така вижда, ама на него му стана постепенно. Това е от възрастта – каза синът ми
-
Не, на мен ми стана отведнъж!
-
То и аз съм на тея години пък и аз недовиждам – отговорих аз.
-
Трябва да се погрижа и за очите си.
-
Как се оправяте с пробема с циганите, трябва да сте извадили медицинско и ограничителна заповед. Да ги изгоните от имота, който нямат право да ползват, какво правите по въпроса?
-
Съдим ги, извадихме медицинско, но не сме вадили ограничителна заповед. Аз имам натурални актове за имотите, защото адвокатката ми почина, а всичко беше в нея. Открих адреса и от адвокатската колегия и като ходих до тях разбрах, че документите ми са изхвърлени и си извадих нови и от кадастъра и натурални актове.
-
Няма ли кой да ограничи хората, които неправомерно са се настанили в част от имота ви?
-
Няма, няма кой! Не виждаш ли какво става, то държавата е една помийна яма. Няма кой да се погрижи за нищо , а скоро не се знае как ще се оправят хората.
-
По другите държави е страшно, не знам дано не е гладомор.
-
Ами тези като мен с две деца от два различни брака, разведена, добре, че бащата на дъщеря ми и плаща тока.
-
Ами и аз съм така. Двете ми деца са от двама различни мъже, но те както ги правят така ги гледат. За жалост сме много майките в това положение. Мъжете правят деца, а жените са длъжни да ги отгледат. Ако има и някакъв проблем те бягат надалече, това са техните деца, а те искат свободата си. Нека са свободни и безотговорни.
-
Чедо трябва да се прибирам с козите вече, бавно лека полека.
-
Да ще проверя за лекарството и ще ти донеса ако го намеря.
-
Ето ти телефона ми напиши твоя и го набери за да имаш моя, че не си го знам. Така ще е по-лесно.
-
Добре. - казах аз и взех телефона на жената и набрах моя. После синът ми започна да и задава въпроси за облеклото
-
Ти защо ходиш с тези скъсани дрехи и тези джапанки нямаш ли дрехи?
-
О дрехи имам колко щеш, но като се опирам в стената на къщата и те се късат. Пък и с това ми е топло, а още не е за зимно яке. Аз имам и едно платненки бели, но с тези джапанки ми е по-удобно, пък и да знаеш, че у тези храсти има и змии, особено имаше много през лятото. – каза жената опипвайки скъсаните си ръкави, но с усмивка.
-
Кой номер обувки носиш?
-
Четиридесет и едно и две с два чифта чорапи и вълнени.
-
Добре ще ти подаря едни джапанки.
-
Недей имам си.Хайде със здраве!
-
Всичко добро, извини синът ми, дете е!
-
Няма проблем.
Тръгвахме си, а той ми разправя:
-
Аз ще купя джапанки и чорапи на тази жена още сега, ти имаш връзки и ще помогнеш на дъщеря и да се намери работа
-
Имам връзки аз, цафнала съм и съм вързала – измънках си под носа.
-
Дали е отворен китайският магазин?
-
Мамо, хайде утре, днес вече е късно. - Спрях го аз и го погалих по главата. Добро дете отглеждам, жалостиво и чувствително. Все едно няма на кой да прилича.
Допитванията до глупостта докарват глупо...
"Варварите" са тук. Ами сега?....
1. Според по-стари сведения, пустинякът е някакъв вид дърво в гората - но не съм запомнил какво точно - това значение никой не използва днес, поне аз не знам.
2. Пустинякът е човек, който живее в пустинята - такова определение веднъж даде един дето много добре знае, кога я използва тая дума на един друг, който не я е чувал никога, защото беше от Ямбол (в Ямбол откъде да я знаят тая дума).
3. И значението на думата според това което се има предвид обичайно на днешно време: Тъпанар, глупак, тъпунгер, малоумник, боклук, смотаняк, пияница, наркоман, откачалник и пр. и пр.
1. Според по-стари сведения, пустинякът е някакъв вид дърво в гората - но не съм запомнил какво точно - това значение никой не използва днес, поне аз не знам.
2. Пустинякът е човек, който живее в пустинята - такова определение веднъж даде един дето много добре знае, кога я използва тая дума на един друг, който не я е чувал никога, защото беше от Ямбол (в Ямбол откъде да я знаят тая дума).
3. И значението на думата според това което се има предвид обичайно на днешно време: Тъпанар, глупак, тъпунгер, малоумник, боклук, смотаняк, пияница, наркоман, откачалник и пр. и пр.
Аз взимам думата пустиняк от северизападния диалектичен жаргон.
В северозапада това е комплимент... но НИКОГА ОБИДА !!!
Тоа е ебати пустиняка ! (човек, който е много луд и прави каквот си знае... обикновено простотии)
Християн от Видин
30 Jun 2011 в 16:16:26 ч.
121 69
пустиняк
Това е една от малкото конвертируеми думи от Северозапада в цялата страна. Пустиняк, към днешна дата, освен че е една от истинските бири у нас е и душевност, изградена у среда на човечност, добродушие, среда непознаваща алчност и равнодушие, среда, ценяща личността, без значение общественото му положение, среда, естествено изградена от природните прелести, дарени на това географско место Северозапада. Пустиняка е груб и наивен добряк, готов да те завре там, къде най-малко моа си представиш и в следващиа момент, да ти подаде безрезервно ръка, да те потупа по рамото и дружески, с усмивка да ти промълви:
Да те ебем у Пустиняка, що се занимаваш с дивотии, като не моа носиш майтап!
Баце Симо от Враца
07 Jul 2020 в 21:45:45 ч.
65 16
пустиняк
Първата и най-бързо научавана дума, служи за универсална обида, със силна емоционална натовареност. Близка до глупак, идиот, олигофрен, ниско интелигентен човек.
Тоя е ебати пустиняка.
Бай Иван от София
15 Apr 2009 в 21:45:31 ч.
86 54
пустиняк
Човек, от който нищо не става: пропаднал пияница, крадец, побойник, отрепка, стар ерген, също. В Лом е обида, не комплимент и не поздрав.
Тоа (конкретно име) е егати пустиняка. Чеп за зелье не става от ньего!
борунчанин от Лом ndash паланка
03 Aug 2020 в 03:45:12 ч.
38 9
пустиняк
пропаднал човек, пияница, побойник.
Теди е пустиняк, не се занимавай с него.
Луд монах от С
01 Sep 2016 в 18:59:56 ч.
50 27
пустиняк
Универсална обида.
- Тоо Рийкард ебати пустиняка
1. Според по-стари сведения, пустинякът е някакъв вид дърво в гората - но не съм запомнил какво точно - това значение никой не използва днес, поне аз не знам.
2. Пустинякът е човек, който живее в пустинята - такова определение веднъж даде един дето много добре знае, кога я използва тая дума на един друг, който не я е чувал никога, защото беше от Ямбол (в Ямбол откъде да я знаят тая дума).
3. И значението на думата според това което се има предвид обичайно на днешно време: Тъпанар, глупак, тъпунгер, малоумник, боклук, смотаняк, пияница, наркоман, откачалник и пр. и пр.
Аз взимам думата пустиняк от северизападния диалектичен жаргон.
Е от северозападниО, уно друг нема.