Постинг
22.07.2022 11:30 -
Като бръкнах в архива си...
Автор: kossef
Категория: Поезия
Прочетен: 4016 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 15.03 19:56
Прочетен: 4016 Коментари: 1 Гласове:
8
Последна промяна: 15.03 19:56
* * *
/ не е "...тъй рече Заратустра." /
Щом питаш,
има само - два
пътя:
единият - до Рим,
другият - от Рим...
Всъщност вицът е,
че за всички простодушни пътници към този град,
наопаки Съм повелил
да се въртят
на Часовника стрелките.
Защото -
отдавна Рим
не е градът на истината.
...Няма Ад
и Рай.
Всичко - Е.
Което е - не Е,
не е твоя работа -
на временното Време в края
Съм го отделил:
Безбитие
за името Ми незачитащите
и за всички
гяволи...
Доброто -
е излишък.
Злото,
по-скоро - липса
на добро...
А друга тривиална истина е,
че нито двете,
ни едното
достатъчно ще угнетяват дните ти
или щастлив направят -
ту ще имаш,
ту ще нямаш.
И най-голямото ти щастие ще е,
че има Тука,
защото Там...
може и да няма.
Съмняваш ли се?-
възможно е да има Там,
Тук - да няма,
кой знае!...
Ала това заслуга е на
прааа-прадядо ти:
от райска скука като вкуси
от ябълката на Познанието - позна
Добро и Зло.
Но доживот след туй се колебаеше,
така и не разбра
защо е гол...
А на теб
в наследство ти остави
и на въпросителните змийския ченгел,
и многоточията в полуответите след удивителните
присвяткащи между очите ти
от световъртежа див -
до сетния си дъх да гониш Истината
по кривата на омагьосания кръг,
описан от Началото
захапало опашката на Края...
И Вечност няма! -
заяде я,
ала не успя да я преглътне
/не е гавра/
арахангел Гавра Ил.
Когато подразбра,
че не е захапал нея,
а нитоимането-нитонямането й
се поболя от глад.
Защото, ей! -
Вечността не е обяд за гладни...
Оттогава Гавриил
не пази нищо,
захванал се е да опазва себе си
от Нищото.
А изплюта Вечността
със меча негов, ощърбен
от наивен мистицизъм,
харикири си направи.
Да не би да й посегне,
амбициран за безсмъртие,
някой хилав
аскетичен суеверник...
И -
да не се съмняваш
и вярваш във измислици -
ти подшушвам смисъл
да си помислиш:
защо Сидхарта ставал Буда?...
Ставал Буда -
когато се съмнявал:
...съмнявал се...съмнявал се...
Тъй лукавият,
не Сидхарта,
/а може и Сидхарта/
си е нямал друга работа...
Но ти, буднико мой -
остави Сидхарта -
от Мен побой се
и повярвай,
насаме след туй,
понякога, ще си говорим...
Но усъмниш ли се,
че гласът Ми тих
си, всъщност, ти -
ти си гяволът!
... Вслушай се
и не го пиши.
Но не го забравяй -
защото е нетрайно:
по отношение Писанията,
и твоите /и тво-и-те ! /
си представи ламя,
която зинва - Хам! -
след което не остава нищо,
освен едно,
оплетено във паяжини,
кошче...
/ Защо Иисус
сам не е написал
евангелския текст?...
Сега следовниците му -
православни, католици, протестанти -
се препираме кой е по-по-най...
Каквито препирни отправяме
и спрямо поетичните си (п)расканици... /
Недко Косев 1992
