КОИТО НЕ СТАНАХА МИЛИАРДЕРИ ИДВАЙКИ НА ВЛАСТ И СЛИЗАЙКИ ОТ НЕЯ!!! ЗА НОБЕЛОВАТА НАГРАДА НА ЕДИНИЯТ И ЗА ПИЕСИТЕ НАПИСАНИ ОТ ДРУГИЯТ ЧЕТЕТЕ В УИКИПЕДИЯ!!!ТРЕТИЯТ Е ПИСАЛ ЗА ТОВА "КОЛКО Е ДЪЛЪГ МАРКУЧА НА ПОЖАРНИКАРЯ"!!! :)))))))
ВТОРО,ИДВАЙКИ НА ВЛАСТ ТЯХНАТА ЕДИНСТВЕНА ЦЕЛ БЕШЕ ДА ПОДОБРЯТ ЖИВОТА И СТАНДАРТА НА НАРОДИТЕ СИ,ЗА РАЗЛИКА ОТ НАШИТЕ УПРАВЛЯВАЩИ-БАНДИТИ-МИЛИЦИОНЕРИ,КОИТО ПРЕЗ ЦЯЛОТО ВРЕМЕ ПРАВЕХА ТОЧНО ОБРАТНОТО!
ТРЕТО,ВИЖТЕ АВТОБИОГРАФИИТЕ НА ЛЕХ ВАЛЕНСА И ВАЦЛАВ ХАВЕЛ И Я СРАВНЕТЕ С ПОЖАРНИКАРО-МУТРЕНСКИЯТ-МИЛИЦИОНЕР БОЙКО БОРИСОВ!
И ЧЕТВЪРТО,ПРОСТО НЯМА ДА НАМЕРИТЕ НИКАКВА ОСНОВА ЗА СРАВНЕНИЕ МЕЖДУ ДВАМАТА (ЧЕХА И ПОЛЯКА) И (БЪЛГАРИНА)!
ЕДНО Е ДА ИМАШ ИНТЕЛЕКТ СЪВСЕМ ДРУГО Е ДА СИ ГЕРБЕРАСТ!!!
P.S.
МАЛКО ИНФО ЗА ТРИМАТА:ОТ УИКИПЕДИЯ!
ИЛИ КАК С МАЛКО ДУМИ МОЖЕШ ДА КАЖЕШ МНОГО ЗА ЕДИН ЧОВЕК И КАК С МНОГО ДУМИ МОЖЕШ ДА КАЖЕШ ЕДНО ГОЛЯМО НИЩО!!!
ЛЕХ ВАЛЕНСА.
Биография [редактиране]
Роден близо до Моково на Висла - в Попово. След като се обучава за електромеханик, работи в корабостроителницата в Гданск през 1967-1976, но е уволнен за критика на ръководството. Остава във връзка с работниците от корабостроителницата и през 1979-1980 г. създава стачен комитет, който се стреми към по-големи граждански права и по-високи заплати, за да се посрещнат нарастващите цени на храните и стоките от първа необходимост.
На 31 август 1980 споразумение в Гданск между комитета на Валенса и правителството на Полша подготвя почвата за създаването на независим профсъюз, наречен „Солидарност“, на който Валенса е лидер. Противодействието от страна на генерал Войчех Ярузелски води до арест и интерниране на Валенса от декември 1981 г. до ноември 1982 г. При освобождаването му той успява да възпре по-необузданите членове на „Солидарност“ (Solidarność), като води преговори с Войчех Ярузелски и неговите министри. През октомври 1983 Валенса е удостоен с Нобелова награда за мир. Неговите жена и син пътуват до Осло, за да я получат и да прочетат обръщение на Валенса за гражданските права. След това му е позволена по-голяма свобода на придвижване и дори посещава Рим. Поема водеща роля при преговорите с полското правителство между февруари и април 1989 г. и при организирането на публична кампания на Солидарност за общите избори през юни 1989 г. Избран е за полски президент през декември 1990. Мандатът му обаче не протича гладко. Той често се оплаква, че лявата коалиция спъва икономическите реформи. Антисоциалистическият католицизъм на „Солидарност“, който го довежда на власт, вече не е политически водещ през ноември 1995, когато Валенса е победен като кандидат за втори мандат. Оттегля се в уединение месец по-късно и остава критичен към политическото и стопанското развитие на Полша.
ВАЦЛАВ ХАВЕЛ.
|
Вацлав Хавел (на чешки: Vбclav Havel) е чешки драматург и политик.
Той е един от първите говорители на Харта 77, водеща личност в политическите промени през ноември 1989 г., последен президент на Чехословакия (1989-1992) и първи президент на Чехия (1993-2003). Автор е на около 20 пиеси и значителен брой есета, преведени в чужбина.
Политическа дейност [редактиране]В началото на 1960-те год. неговата дейност в областта на политиката се засилва, като той става особено активен след избухването на Пражката пролет. През 1977 г. неговият ангажимент към Манифеста за човешки права Харта 77 му донася световна слава на лидер на опозицията в Чехословакия, което довежда до неговото арестуване. През 1989 г. "Нежната революция" изстрелва Хавел към президентския пост. В качеството си на президент на Чехословакия, а впоследствие на Чехия, Хавел повежда страната към многопартийна демокрация. По време на неговото 13-годишно управление страната преживява бурни промени, включително отделянето на Словакия, което той не одобрява, приемането в НАТО и започването на преговорите за членство в Европейския съюз, които приключват през 2004 г.
| „ | Десният догматизъм с неговата нетолерантност и догматична вяра в общи поучения ми пречи по същия начин, както и левите предразсъдъци, заблуди и утопии. Отказвам и винаги съм отказвал да се причислявам към десницата или левицата. Стоя извън тези политико-идеологически фронтове и съм независим от тях. Пазя своята свобода дотолкова, че без притеснения да имам за всичко собствено мнение и да не се чувствам ограничен от свои предходни самоограничения. Приемам дадено мое мнение да изглежда „левичарско”, друго пък – „десничарско”. И да си призная – все ми е едно. |
| Бойко Борисов | |
|
|
| 50-ти Министър-председател на Република България | |
| встъпил в длъжност на | |
| 27 юли 2009 – ... | |
| Президент | Георги Първанов Росен Плевнелиев |
| Предшественик | Сергей Станишев |
|---|---|
| Роден | 13 юни 1959 г. (1959-06-13) (на 53 г.) Банкя, България |
| Назначен от | 41 Народно събрание |
| Полит. партия | ГЕРБ |
| Професия | политик охранител пожарникар |
|
Звание, специалност и научна степен: генерал-лейтенант о.р. д-р инж. Подпис: 
|
Генераллейтенант о.р. д-р инж. Бойко Методиев Борисов е български политик, министър-председател на Република България от 27 юли 2009 година и лидер на Политическа партия ГЕРБ.
Биография [редактиране] Ранни години [редактиране]Бойко Методиев Борисов е роден на 13 юни 1959 година в Банкя (тогава село) в семейството на Методи и Венета Борисови. Баща му e служител в Софийско градско управление на МВР, а майка му начална учителка в Банкя[1]. Бойко Борисов има сестра Красимира, която е педиатър.
Бойко Борисов завършва средно образование в Банкя. Редовната си военна служба отбива в ШЗО-Плевен през периода 1977-1978 година[2]. През 1977 година кандидатства във Висшата специална школа „Георги Димитров“ на МВР в Симеоново, факултет „Държавна сигурност“, но e пренасочен и приет в трети факултет „Противопожарна охрана“ с оглед миналото на прадядо му, който е разстрелян от комунистите през 1944 година.[3] Според Бойко Борисов по силата на вътрешните правила на МВР тогава той, както и всички останали курсанти в Симеоново, е приет в БКП[4]. През 1982 година Борисов се дипломира като инженер по специалността „Противопожарна техника и безопасност“ с чин лейтенант[5][6].
Работа в МВР [редактиране]През 1982 година Бойко Борисов постъпва на работа в Софийското градско управление на МВР като командир на взвод, а по-късно е командир на рота. Впоследствие е преназначен в ЦУПО (Централно управление на противопожарната охрана). По време на т.нар. „Голяма екскурзия“ е назначен през лятото на 1989 година за командир на батальон за охрана на селскостопански обекти и оказване на помощ по прибирането на реколтата в Дулово и Каолиново след масовите изселвания на местните жители в Турция[7].
От 1985 до 1990 година Бойко Борисов е преподавател във Висшия институт за подготовка на офицери и научноизследователска дейност (ВИПОНД) на МВР. Защитава пред ВАК дисертация по темата „Психо-физическата подготовка на оперативния състав“.[8] С диплома № 20109 от 8 май 1990 година му е присъдена научната степен „кандидат на науките“ (равностойна на „доктор“).[9]
Последната му длъжност във ВИПОНД е завеждащ катедра. През 1990 година напуска системата на МВР със звание майор от запаса. Повод за това се оказва т. нар. "деполитизация" на силовите структури в държавата, като той формално отказва да се деполитизира.[10]
Бизнесмен [редактиране]След напускането на системата на МВР Борисов се насочва основно към охранителния бизнес. На 13 септември 1991 година той основава фирмата „Ипон-1“ ООД,[11][12] която осигурява охраната на видни личности като Тодор Живков, Симеон Сакскобургготски и президента на Международния Олимпийски комитет Хуан Антонио Самаранч. „Ипон-1“ е сред най-големите охранителни фирми в страната, членува в Световната организация на охранителите IAPPA, а Бойко Борисов е персонален член на организацията. През 1992 година Борисов създава „Ипон-2“ ООД, а след това „ИПОН – Агенция за сигурност и охрана“ ООД. През 90-те години той има участие и в редица други търговски дружества с различен предмет на дейност. В някои от тях Борисов работи в тясно сътрудничество с Румен Николов ("Пашата"), Младен Михалев и други личности от сенчестия бизнес. В тази връзка е определян в периодичния печат като „висш служител от средите на СИК“.[13] Самият Борисов преди да стане главен секретар на МВР отрича да е имал връзки с мафията.[4]. След назначаването му на държавен пост през 2001 г. се оттегля от бизнеса.
Главен секретар на МВР [редактиране]На 1 септември 2001 година с указ на Президента на република България Петър Стоянов Бойко Борисов е назначен на длъжност Главен секретар на МВР [14] и е повишен в звание „полковник“ от МВР.
След встъпването си в длъжност Бойко Борисов дарява безвъзмездно месечната си заплата и парите за вещево доволствие на децата на загиналите служители от МВР при изпълнение на служебните си задължения[15].
В началото на 2002 година с президентски указ му е присвоено званието „генерал-майор“, а през 2004 година с указ на Президента Георги Първанов е удостоен със званието „генерал-лейтенант“.
По покани на специалните служби ген. Борисов посещава САЩ, Руската федерация, Кралство Великобритания, Кралство Испания, Белгия, Австрия, Франция, Германия, Нидерландия - централата на Европол, Румъния - Специалната работна група по наркотрафик, Гърция и Турция, което спомага за доброто взаимодействие в реализирането на съвместни операции по разкриването на престъпления, свързани с трафика на хора и МПС, наркотици, незаконни печатници и разпространители на фалшифицирани парични знаци и кредитни карти, контрабанда и др.[16]
На Парламентарните избори в България 2005 ген. Бойко Борисов е кандидат за народен представител в два многомандатни избирателни района, издигнат в листите на Национално движение Симеон Втори. В резултат от изборите, НДСВ вкарва 63 депутати в 40 Народно събрание, сред които и Бойко Борисов. Той обаче се отказва от депутатския мандат в полза на работата си в МВР, която напуска на 19 септември 2005 година след конфликт с тогавашния вътрешен министър Румен Петков.
Кмет на Столичната община [редактиране]През октомври 2005 година Бойко Борисов участва като независим кандидат в частичните кметски избори в София, стига до балотаж (срещу Татяна Дончева от БСП) и е избран с убедително мнозинство (68,5%). Полага клетва като кмет на Столичната община на 10 ноември 2005 година.
В началото на април 2006 година е учредено сдружение с нестопанска цел за общественополезна дейност „Граждани за европейско развитие на България“ (ГЕРБ), в което Бойко Борисов официално не участва, но което е свързано с близки до него хора. На 3 декември същата година е създадена партия ГЕРБ[17], която е оглавена от близкия до него Цветан Цветанов, работил в системата на МВР, а после — в Столичната община.[18] Самият Борисов не може да стане ръководител на партията,[19] поради законова пречка, но на практика е неин „неформален лидер“.[20]. На 10 януари 2010 година Редовното отчетно-изборно делегатско Национално събрание на ПП ГЕРБ избира Бойко Борисов за председател на партията, а Цветан Цветанов поема новосъздадения пост заместник-председател[21]
В редовните избори за местна власт на 28 октомври 2007 година Бойко Борисов печели на първи тур (с 53,58%) четиригодишен мандат за кмет на София (от ГЕРБ). Кандидатите за общински съветници на партия ГЕРБ също печелят мнозинство в Столичния общински съвет.
Министър-председател [редактиране]
Бойко Борисов (2010)
На 27 юли 2009 година Народното събрание със 162 гласа „за“, 77 „против“ и 1 „въздържал се“ избира Бойко Борисов за министър-председател в 87-то поред в историята на България правителство, излъчено от Политическа партия ГЕРБ[22][23][24].
На 9 септември 2009 година премиерът Бойко Борисов, начело на правителствена делегация, заминава на първо работно посещение в Брюксел, за да се срещне с директора на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) Франц-Херман Брюнер, а също с председателя на Европейската народна партия Вилфрид Мартенс и с председателя на групата на ЕНП в Европейския парламент (ЕП) Жозеф Дол[25]. По време на посещението са отблокирани 109 млн. евро по програма САПАРД[26], тъй като на 23 юли 2008 Европейската Комисия е спряла междинните плащания по фонд „Пътища“ заради подозрения в конфликт на интереси и неспособност на тогавашните власти за борба с корупцията. Председателят на Европейската комисия
