Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.04.2014 18:44 - НАЙ-ПОСЛЕ СРЕЩНАХ ЕДИН ЧОВЕК-ЖУРНАЛИСТ,КОЙТО МИСЛИ КАТО МЕН!!!..........ПИС-КОВА,УЧИ СЕ!!!
Автор: chavdar01 Категория: Политика   
Прочетен: 1126 Коментари: 2 Гласове:
3

Последна промяна: 19.04.2014 18:46

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
И ДОКОГА ТАКА ЩЕ ЛЕЖИМ ПРЕД ТЕЛЕВИЗОРИТЕ С ПОШЛИТЕ КРИМКИ И ЩЕ ЧАКАМЕ СПАСИТЕЛЯ? Публикувано на 19.04.2014 / 12:38 ч. от afera   image
Мисля си за наближаващите евро избори, чета листите с кандидатите за слава и се чудя как ще ми защитават интереса хора, които не съм сигурна имат ли изобщо някаква друга самостоятелна мисъл, освен тази да посещават редовно тоалетната чиния. Например – националния интерес за сигурност на доставките на газ от Русия, защото обратното означава нова икономическа депресия. Докога? Чудя се дали поне едно от партийните назначения в евролистите е преживяло 1990 г., Лукановата зима, когато спряха нефтените доставки, нямаше дизел, бензин и градски транспорт. Живеех в Красна поляна и ходех пеш целия януари до работното си място на Раковски 134. И обратно. А в магазините – щандовете празни. После – купонната система, когато пенсионерите се редяха за кисело мляко от 4 сутринта. Тия еврокелеши, дали помнят откъде тръгнахме изобщо. И ако не помнят миналото ни, как ще им повярваме, че ще оправят настоящето ни. За бъдещето изобщо не става въпрос – това не е по силите на всеки. Та, как да им повярваме, че за доброто на всички ни са се запътили с дедовите си цървули по Европата, освен за ония 7000 евро заплата. Около 13 500 лева на месец, ако не броим кьоравата софра на представителните, бюджетите за съветници, офиси и ивенти. Безплатните самолетни билети всеки петък Брюксел – София, а понеделник – обратно. Изобщо с всички екстри един евродепутат струва между 30 – 45 000 евро на месец – включително и на нас българските данъкоплатци. Защо изобщо трябва да гласуваме, за да уредим живота на поредната еврокифла – любовница на някой богат мъж, който благодарен за ласките я чисти елегантно от леглото си, за да освободи място за следващата парцалеса? За евро кифлите от мъжки пол дори и зъб няма да обеля – благодарение на тях истинските мъже в България са маргинализирани и отчаяни, натикани в ъгъла. Защото вилнеещата педерастия и наркомания е причина за всички беди в България. Да си педал днес е като да имаш билет за най-високите етажи на обществото и властта. До най-високите клони с най-узрелите смокини в маймунският ни свят. До по-лъскавите мадами, ако и да не знаеш какво да ги правиш в леглото, извън обществената вакханалия, мизерно наречена Политика. Имам за пример една моя позната, която си има мъжка държанка за пред обществото – иначе не я приемали сериозно в обществото и “не искали да си играят с нея”. Да си играят на власт, пари, содомия и други екстри на днешното ни ужасяващо битие. Всъщност тя си е една самотна и нещастна лесбийка, която се отрупва с безсмислен труд, за да не му мисли много-много. Защото битието на хомосексуалиста по същество е еманация на мизерията, в която те потапя духовната безпътица на дълбоко объркано в сексуалните си представи и социални роли човекоподобни. Което за власт и пари продава майка си и баща си, а децата си доброволно натиква в същата помийна яма. Дори и тия човешки креатури имат съзнание и памет за униженията и боя, който са изяли по пътя на тяхното пречупване и свеждането им до доброволни евнуси в харема на политическите ни инженери. А за нас, обикновените грешници – жени и мъже, какъв свят остава зад тая арена? И докога ще търпим тоя тъп филм на ужасите! Не, нямам пред вид да избием 1/3, а другите да пратим да строят Белене и Южен поток. Образно казано – да ги пратим в киреча, където им е мястото – ако питате по-буйните фейсбукъри. Не, нов преврат не ни е нужен. Нужна е обаче промяна в курса. Техният път не е моят. Не и вашият. Те и техните мръсни танци вече не са тренд, а история. И, че за коренна промяна са нужни мъже в разцвета на силите си, да поведат четата. Не знам дали и колко от тая рядка порода са налице след 20 години “демократизация”. Но когато няма мъже, и жените можем да поемем кръста, убедила съм се лично. Въпросът е дали мъжете българи са склонни да следват жената в пещерата с лъва? Защото у нас мъжете обикновено виждат в тая ситуация опит за кастрация. И предпочитат да псуват юнашки по кръчмите и заливат със словесна помия всяка жена посегнала към байрака, гаче ли се е засилила с готварския нож баш към техния сиренясал дюкян…не знам дали схващате посланието, мили български мъже, но или се надигайте или свиквайте с подмятанията за вашата мъжественост. Трети път – няма. Освободители от собствената ни тъпотия, мързел и безпаметност – няма. Защото никой на никого не помага в човешкото общество ей тъй на. Всяко човешко действие е пропито с корист и един Великден не променя същността ни задълго и необратимо. В православната вяра индулгенции не съществуват и всеки сам върви с кръста си към своята собствена Голгота. Но има нещо, което можем да направим заедно, въпреки изначалната себичност на човешката мисъл, въпреки изначалната мизерност на човешка природа. Ние сме в състояние да променим обстоятелствата в нашия живот. Абсолютно и безусловно! Просто този път трябва да изберем себе си и децата си, семействата си и на прицел да е статуквото. Помислете само – всички партии ще похарчат милионите от нашите пари, за да видят на кого е най-голям, не за да променят живота ни към по-добро. И на есен пак се канят да пръснат милиони, за да преразпределят баницата помежду си. А Ние, Народът, суверенът по Конституция, не сме в списъка на поканените на тайната им вечеря. Дори waiting list не сме. И това е направо изчекнато. НЕТЪРПИМО! Все едно на софрата да е поканен само Юда, а в ролята на Христос да се е преоблякъл някой заслужил агент на американското разузнаване. Докато Ние, Народът, барабар със светиите си и грешниците си само плащаме чуждата сметка. Потънали в бездуховност и мизерия, очаквайки Спасителя… И докога така ще лежим пред телевизорите с пошлите кримки и ще чакаме Спасителя? Колко живота ни останаха за губене, че да продължаваме да пилеем дните си полегнали, защото ни мързи дори да седнем, камо ли да се надигнем и да изхвърлим телевизорите през прозореца. Пък да излезем навън и да вземем живота си обратно в ръцете си.   Нора Стоичкова



Гласувай:
5



1. kostas - С други думи ..
22.04.2014 21:47
ХВАНИ ДЪРВЕНИЯТ ГОСПОД !!!
цитирай
2. chavdar01 - ДО 1. kostas
22.04.2014 23:03
НАИСТИНА ТРЯБВА.
ЕДНА ДЕБЕЛА ГЬОСТЕРИЦА И.................БОЙ!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: chavdar01
Категория: Политика
Прочетен: 3982598
Постинги: 2607
Коментари: 5561
Гласове: 4831
Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930