Може би знаете Езоповата притча за мравката и скакалеца.(СКАКАУЕЦА:))))).
През един летен ден на полето скакалецът си подскачал насам натам, цвърчал и си пеел за удоволствие. Край него минала мравка, носейки огромен товар от житно зърно, което тя носела към мравуняка си. “Защо не дойдеш да си поприказваме, вместо да се бъхташ и тормозиш по този начин?” — запитал щурецът. “Трупам си храна за зимата” — отвърнала мравката — ” и ти препоръчвам и ти да направиш същото.” “Защо да се безпокоя за зимата?” — казал скакалецът — “сега има толкова много храна!”. Но мравката отишла по пътя си и продължила да се труди. Когато дошла зимата скакалецът се оказал без храна и започнал да умира от глад докато гледал как мравките си разпределяли житни и царевични зърна от складовете, които били напълнили през лятото. Тогава скакалецът разбрал (и това е поуката от баснята).
 

Бабо мравке, где така?
Отивам щурчо за храна, а ти къде със таз гъдулка?
Днес калинката е булка, та съм канен на свирня.
А когато сняг запръска, що ще чиниш ти зимъска?
Е, срам не срам, малко житце, аз от тебе ще поискам.
Аз пък няма да ти дам, гиди дърти мързелан!